понеделник, 9 април 2012 г.

Хрупкави бисквити за следобедно кафе


Тези сладки винаги ми напомнят студентските години. Както и кифличките със сирене и ким, които ще представя в отделна публикация.
Представете си голяма пластмасова кутия, пълна с вкусни и ухаещи на лимон сладки.
Тази кутия пътуваше периодична от моя роден град до София. Отваряш я, лъхва те приятен аромат и веднага се сещаш за дома. И кой знае защо забравяш , че трябва да се учи и чертае. 
След толкова години наблюдавам, как при наличие на вкусни сладки, синът ми също зарязва учене и чертежи и се отдава на епично кафепиене и сладкоконсумиране.
Много интересно, на кого ли прилича?!




Продукти:
3 яйца
1 чаша захар, пълна с връх
1 чаша олио
1 пакетче амонячна сода
Настъргана кора от 1 лимон
4-5 капки лимонова есенция
Брашно за меко тесто, но да може да се точи
Лешници или други ядки , предврително леко запечени, за украса.

Начин на приготвяне:
Яйцата със захарта се разбиват до побеляване.
Добавя се постепенно олиото и отново се разбива добре.
Амонячната сода се разтваря в 2-3 супени лъжици хладка вода или прясно мляко и се добавя към горната смес.
Прибавя се лимоновата кора и лимоновата есенция.
Бавно се сипва брашното, като в началото се бърка с миксер или лъжица.
Когато тестото се събере на топка се омесва.
Тестото трябва да е меко, но да може да се точи или да минава през машинка за месо.
Оставя се да „почине” поне 30 минути преди да се оформят бисквитите.
Разточва се кора с дебелина максимум 1.5 мм и се изрязват бисквити с форми по желание.
Оформените бисквити се нареждат на разстояние една от друга в тава, покрита с хартия за печене.
Украсяват се с ядки по избор.
Пекат се в предварително нагрята фурна при температура 175 градуса Целзий.
Готови са, когато придобият бледозлатист цвят.
В затворен съд имат голяма трайност.

При чаша с вместимост 250 мл са необходими около 900 гр брашно.
Препоръчвам да се ползва чаша с вместимост максимум 200 мл. В този случай брашното е около 750 гр.
Майка ми оформяше тези бисквити като гъсенички, посредством машинка за месо със специален накрайник. Преди години това беше много популярен метод за правене на сладки и курабии.
Тъй като аз нямам такива „съоръжения” , преминах към вариант, при който се използват формички за сладки и лешник за украса.


4 коментара:

  1. Eли,кой би отказал аромати бисквитки,пък било и по време на четене...Друго си е да се пие кафе в тяхна компания.
    Приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  2. И на теб, Живе, приятен ден ти пожелавам.

    ОтговорИзтриване
  3. Може би имате в предвид 1,5 см? - защото 1,5 мм ми се вижда трудно постижимо... :) В момента тестото си "почива"..., мерси за рецептата!

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте, Анонимен. Аз ги правя съвсем тънички, защото на мен ми харесват хрупкави бисквитки. От амонячната сода доста се надигат.
    Но нищо не пречи да ги направите по-дебели и да прецените как точно на Ви харесват. Разбира се, че може и по-дебели бисквитки. Въпрос на предпочитание е.
    Поздрави и хубави почивни дни.

    ОтговорИзтриване